И днес върви. Земята гневно тръпне,
потресена от дребните ни страсти.
Обичаме героите си – мъртви.
Живеем тихо. Кротки. Безучастни.
Но идва Левски… Идва да ни пита
за болната ни съвест. За куража.
За кривиците в мислите ни скрити,
за раните от алчната ни жажда…